Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08 17:00 - БОЖЕСТВЕНИЯ ВЯТЪР Част- 2
Автор: drjosef Категория: История   
Прочетен: 300 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image След възстановяването на императорската власт през 1898 г. и нарастващата роля на страната в международните отношения подобни исторически събития се използват често за подхранването на новия национализъм, който става характерна черта за японското общество до капитулацията на страната в края на Втората световна война. Появяват се редица гравюри, изобразяващи сраженията с монголците и боговете, които помагат. На тях разбира се е добавен и флагът със слънчевия диск, който е символ на новата японска държава (б.а. Въпреки че прототипа на съвременния японския флаг може да се срещне в миналото, неговото използване като национален символ започва едва след 1868 г.). Оттогава води началото си и схващането, че японските острови са защитавани от боговете и не могат да бъдат завладяни. То се споделя напълно и от военните среди, тъй като офицерството и генералите почти без изключение са потомци на самурайски кланове. Без съмнение до началото на войната в Тихия океан терминът „камикадзе“ вече носи сериозно националистическо послание.Всъщност никой тогава не нарича нито тайфуните, нито бъдещите пилоти „камикадзе“. Използва се китайското четене на тези два йероглифа, което е „шимпуу“ (б.а. В японския език йероглифите имат японски и китайски начин на четене. В различните думи тези варианти се различават.). Разминаването се получава заради американските преводачи от японски произход, които служат в американската армия и представят йероглифите с японското им четене. Този начин на четене се налага впоследствие както по света, така и в самата Япония. Затова и официалното наименование на летците е именно „шимпуу токубетсу коугекитай“ – „специални атакуващи сили на божествения вятър“ или накратко – „токкотай“. Внушението зад тези думи е, че врагът отново заплашва свещените японски острови, а нейните войски трябва да го пометат с помощта на боговете, които не биха допуснали страната да бъде завладяна.

От момента на създаването на „камикадзе“ става ясно, че това е стратегия на отчаянието, чиято цел не е да донесе победа, а да се намери решение в критичната за японския флот и армия ситуация. В края на 1944 г. различни висши военни започват да разработват подобен тип нападения. Освен това пилоти от различи въздушни части на своя глава извършват самоубийствени атаки, но тези ранни примери са в резултат на личните им решения и не са организирани.Повечето японски и американски автори (Аксел, Найто и Куахара) са съгласни, че бащата на „камикадзе“ е вицеадмирал Такиджиро Ониши, командир на Първи въздушен флот базиран в Манила. Малко преди битката при залива Лейте главното командване му заповядва да подпомогне флота, но неговите сили са твърде малобройни – състоят се от 34 изтребителя А6М „Зеро“, три торпедни бомбардировача Накаджима B6M „Тензан“, един бомбардировач Мицубиши G4M и два Йокосука P1Y „Гинга“. Именно заради невъзможостта да изпълни заповедта, Ониши се решава да сформира отряд от летци-самоубийци.Първият отряд е създаден, след като командир Асаки Тамаи получава заповед да избере 23 пилоти, които лично е обучил. За разлика от първоначалните спорадични нападения, в този случай Тамаи се обръща към своите подчинени с молба те да станат доброволци в първия отряд „камикадзе“, което дава сериозни основания за съмнение доколко изборът им е бил свободен с оглед на взаимоотношенията между различните чинове в армията. Неслучайно всички се отзовават. Тамаи посочва лейт. Юкио Секи за водач на групата, която трябва да бъде ескортирана до целта от въздушния ас Хиройоши Нишизава.За да се подчертае важността на мисията и да се повдигне духа на летците, отделните части получават имената „Шикишима“, „Ямато“, „Асахи“ и „Ямазакура“ (б.а. „Шикишима“ е поетично название на японските острови, „Ямато“ – едно от старите имена на Япония,“Асахи“ – сутрешно слънце, а „Ямазакура“ – планинска вишна.). Те не са избрани случайно, а са взети от предсмъртното стихотворение на Мотори Норинага. Норинага е учен от периода Едо (1603–1868) и е представител на движението „кокугаку“ (б.а. Буквално „наука за нацията“), което си поставя за цел да пренасочи японската философска мисъл от будистките, неоконфуциански и китайски текстове към класическите японски произведения. От създаването на първия отряд умелото преплитане на история, философия и религия с реалностите на войната ще продължава с пълна сила и ще стане неизменна част от краткия живот на летците „камикадзе“.Преди атаката вицееадмирал Ониши описва мотивите си за нападението по следния начин: „Смятам, че единственият начин да изпълним задачата е като сложим 250 килограмова бомба на самолет и той се вреже в американски самолетоносач, като по този начин го обезвреди за седмица“.



На 25 октомври 1945 г. отрядът излита и взема участие в „операция Шо“ (битката при залива Лейте). Успоредно с тях други пилоти предприемат на своя глава подобни нападения. В резултат на това е ударен тежкият крайцер „Австралия“ и влекачът „Сонома“. До 26 октомври 55 пилоти поразяват седем самолетоносача и 40 други кораби, като пет са потопени, а 23 са сериозно повредени. Сред засегнатите самолетоносачи са „Сангамон“ и „Суъний“, а „Свети Ло“ е потопен.

Трябва да се отбележи, че „специалните атакуващи сили на божествения вятър“ се създават заради невъзможността да се намери изход и те изпълняват функцията да нанесат възможно най-големи поражения на врага. Все пак цялостната операция в залива Лейте се оказва катастрофална за японския флот, който остава без самолетоносачи. Невъзможността за осъществяване на нападателни операции кара японското главно командване да възприеме „камикадзе“ тактиката при почти всички следващи битки през войната и да започне програма по набор на доброволци за отрядите.

Този тип атаки имат своята цена в чисто човешко отношение, като за месец са изгубени около 100 обещаващи летци. Малко известен факт е, че въпреки идеите на командването, множество офицери и генерали изразяват откритото си несъгласие с подобен тип водене на война. Вицеадмирал Ониши до последно отхвърля този тип нападения, като ги определя за „недопустими“. Той променя възгледите си едва след като получава въпросната заповед преди битката при залива Лейте. Може би истинското си отношение той разкрива на 16 август 1945 г. само ден след капитуалцията на Япония, когато извършва ритуално самоубийство. В предсмъртното си писмо Ониши се извинява на всички загинали пилоти „камикадзе“ и техните семейства.

Първият водач на отряда лейт. Юкио Секи впоследствие казва: „Бъдещето на Япония е мрачно, ако трябва да жертва най-добрите си пилоти…“, както и: „не отивам на мисията заради императора и империята, а защото ми е заповядано“.Достоверността на тези цитати от книгата на кап. Рикихей Иногучи и командир Тадаши Накаджима е безспорна, най-малкото защото те присъстват заедно със Секи в този момент. Командирът на 62 въздушна ескадрила майор Ишибаши Теруджи отказва да сформира специален отряд с думите: „Не искам да карам подчинените си да загиват напразно, също така и аз не искам да свърша така…“ (б.а. Цитат от книгата на Хаяши Ейдай – „Juubaku tokkou sakuradan ki“)Заради тази позиция той е освободен същия ден. Друга причина за критиките се корени в разединението на японското командване по по-нататъшната военна стратегия. Редица командири от флота смятат, че трябва да се търси примирие и излизане от войната, докато страната все още разполага с военни средства и колониални територии, които могат да се използват като разменна монета. За тях „камикадзе“ представляват безсмислено разхищение на човешки живот и на ресурси, на които Япония е изключително бедна. Армейската фракция, която поддържа продължаването на войната до победа на всяка цена, също е против самоубийствените атаки, защото те имат твърде висока човешка и материална цена, вместо да се съсредоточат усилията в конвенционалните методи на водене на война.Тук трябва да се отбележи, че победоносните войни в миналото, както и изграждането на модерна държава създават национално самочувствие у военните и интелигенцията, които са убедени в превъзходството на японците, както над азиатските си съседи, така и над „западняците“. Това отчасти обяснява защо „камикадзе“ тактиката се смята за недопустимо разхищение на човешкия живот. Разбира се, има и военни, които се изказват в нейна подкрепа, но е важно да се отбележи, че това става, след като страната продължава да търпи загуби по суша и море.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drjosef
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3890
Постинги: 13
Коментари: 12
Гласове: 41
Архив