Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2020 17:00 - БОЖЕСТВЕНИЯ ВЯТЪР Част- 3
Автор: drjosef Категория: История   
Прочетен: 980 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image През следващите няколко месеца около 2000 камикадзета намират смъртта си в Тихия океан. Те идват от престижни университети като Кейо или Уаседа, както и средните училища. Кампанията по набор на доброволци е насочена именно към ученици и студенти, защото дотогава това е единственият социален слой, който не допринася за спечелване на войната, а и защото така не се засягат обучаващите се млади летци във военните училища. През октомври 1943 г. отпада ограничението за военна служба за специалностите право и изкуства, като само студентите от инженерните специалности и естествените науки все още нямат право да кандидатстват.Японската антроположка Емико Тиърни посочва, че около 1100 студенти са загинали в „специалните отряди“ с уточнението, че е възможно това да не са точните цифри. Възрастта на бъдещите пилоти е между 18 и 24 години. В битката за остров Окинава възрастта на пилотите е между 17 и 24 г. (б.а. Според Каору Муранага в книгата Специалните сили „Чиран“.)

Механизмът за набиране е изключително прост – на лист хартия всички студенти от една специалност вписват името си и един от следните варианти „искрено желая“, „желая“ или „не желая“ да кандидатствам. Заради липсата на достатъчно самолети след тежките поражения, комисията е принудена да въведе критерии за „одобряване“. Само кандидатите с най-висок успех, които са втори синове в семейството и са избрали „искрено желая“, биват допускани. Този подход се налага, тъй като в японското семейство обикновено най-големият син се заема със семейните дела или търговия.Заради особеностите на набирането на камикадзе се появява и най-широкоразпространеният мит – че студентите се включват в специалните сили от патриотизъм, напълно осъзнавайки избора си. Без да се отрича изцяло това твърдение, трябва да се отбележи, че няма как да се определят мотивите на бъдещите летци. Тяхното кандидатстване става в условията на уникална по мащаб пропагандна кампания, която засяга почти всички аспекти на ежедневието им. Освен възхваляването на подвизите на „камикадзе“ в пресата, в учебните заведения се изнасят списъците с резултатите от допитванията, така че изборът им не е анонимен.

Няма как да се определи колко доброволци са избрали „искрено желая“ заради страха или срама, че не са последвали другарите си (б.а. В своите дневници ефрейтор Юкио Араки се спира по-подробно на този епизод и пише, че „мнозина не знаят как са се озовали в специалните части“.). Имената на желаещите се поставят на видно място в училището и всеки ден им се отдава почит, като се призовават всички останали да последват примера им.В авиационното училище доброволците са подложени на краткотраен, но строг режим, като освен летене се преподава и „духовност и висок морал“. Те нямат право да се откажат на този етап и рядко получават отпуск, който е не повече от един ден. Защо ще се преподават подобни предмети на хора убедени в своя избор? Ефрейтор Юкио Араки отчасти дава отговор на въпроса: „Има проблеми с дисциплината. Някои често се смеят или усмихват, а други просто са мързеливи… Като цяло личи липса на дух“.

При подобно отношение към мисията често се прибягва до физическо наказание. В своя дневник работникът Касуга Такео разкрива жестоката реалност във военоморската база Тсучиура: „Въпреки че се предполагаше, че са готови да жертват младостта си за Япония, на другата сутрин те изглеждаха изключително съкрушени – някои пишеха завещания, други медитираха, трети подскачаха неконтролируемо и събаряха вазите с цветя. На другия ден всички потегляха, но тази сцена на пълно отчаяние никога не беше показвана. Аз я видях със собствените си очи. Тяхното ежедневие беше изключително уморително и жестоко, а физическото наказание беше почти ежедневна гледка…“В тези условия младите пилоти пишат писма, дневници и предсмъртни стихове, които допълнително засилват мита за тяхната отдаденост и готовност да умрат за родината. Такъв е примерът с прощалнто писмо на мл. лейт. Кийоши Огава (22 г.): „Отвъд безкрайните бели облаци аз ще извърша нападението си с чувство на спокойствие… Скъпи родители, радвайте се за мен“.Въпреки че тези писма и дневници са автентични, те не могат да послужат като доказателство за личното отношение на техните автори към мисията си по няколко причини. Обичаят да се пишат предсмъртни стихове има дълбоки корени в Дзен будизма и по време на обучението се набляга изключително много на Дзен философията относно живота и смъртта, чрез която пилотите да преодолеят връзката с материалния свят. В авиационните училища инструкторите и офицерите насърчават писането на подобни стихове, които да бъдат предадени на семействата на пилотите и да послужат за пример пред бъдещите кандидати.

Причината, поради която в писмата и дневниците не могат да се открият по-различни гледни точки, е фактът, че всички те се проверяват от комисията по цензура. По този повод майор Сенри Нагасуе казва: „Понякога можехме да пишем само изречения като „…изпълнявам съвестно военните си задължения, затова бъдете спокойни“Повечето японски автори и ветерани, които се занимават с проблема, изказват предположение, че летците са знаели за трудното положение на страната, въпреки стриктната цензура и забраната за оповестяване на пораженията. Истински ценните източници всъщност са личните писма и дневници, които не се цензурират, защото са скрити или предадени лично на близките от самите пилоти. Тези източници остават скрити през войната и се появяват едва през 50-те години, когато започват да излизат наяве много подобни разкази на очевидци. До този момент оцелелите по някаква причина пилоти, или отказалите да станат доброволци, живеят отхвърлени и забравени от японското общество.

В своето писмо Йоши Мияги (22 г.) пише: „Ние не сме нищо повече от роботи. Ако бяхме послушали онези японци, които наистина обичат страната си, сега нямаше да сме изправени пред тази катастрофа. Знам, че от смъртта ми вече няма никаква полза“.Хаяши Ичизо (23 г.), който е и християнин, обяснява по-точно чувствата си преди последния полет: „Лесно е да се говори абстрактно за смъртта. Аз се страхувам от истинската смърт и не знам дали мога да преодолея страха. Въпреки краткия си живот имам много спомени. Той бе хубав и ми е трудно да се разделя с него. Но стигнах до момента, когато няма връщане назад. Трябва да се врежа във вражески кораб. Ако трябва да съм честен, не мога да кажа, че желанието да умра за императора идва от сърцето ми. Въпреки това бе решено да умра за него“.

Освен на хора, които открито ненавиждат „специалните сили“, Робин Риъли разделя летците на няколко типа според разговорите си с ветерани от войната. Първият тип са т.нар. кичигай (луди), които вярват, че мисията представлява голяма чест и е единственият начин да се постигне победа. „Сукебей“ (либерали) са склонни да участват в мисията и виждат в „камикадзе“ отчаян метод за водене на война вместо висша кауза.Въпреки че пилотите биват обучавани в духа на самурайския кодекс „бушидо“ (б.а. Неписан сборник с наставления относно живота на самурая, който се развива в периода ХVІ–ХХ в. във феодална Япония.) и „Хагакуре“ (б.а. Сборник с вижданията на самурая Ямамото Цунетомо относно бушидо, съставена от Цурамото Таширо в периода 1709–1716 г. Основен мотив в нея е отношението на войнът към смъртта.), образът на императора много рядко фигурира в техните писма и дневници, а като основен мотив за избора си те посочват най-различни други причини, сред които родителите, децата, врага, Япония или светлото бъдеще. Освен това в „бушидо“ смъртта никога не с свързва със саможертва в името на някакъв идеал, а по-скоро като начин да се избегне срама от поражение, пленяване или неизпълнение на заповед.

Интересно е да се отбележи, че в книгата на професор Емико Тиъри и в публикувани текстове на ветерани почти не се споменава „победата“ като висша цел на тяхната саможертва. Водачът на първия отряд летци Юкио Араки посочва семейството като водеща причина, някои младежи- християни смятат, че вместо да станат духове, както е според японските вярвания, ще отидат в рая, други определят себе си като хора с демократични убеждения. Малко известен факт е, че част от „камикадзе“ са корейци като лейт. Фумихиро Мицуяма (с истинско име Так Хьон-Кьон), който излита, пеейки „Ариранг“ (б.а. Корейска народна песен).В своите разкази пред вестник „Asia Times Online“ Тойотаро Накаджима разкрива своите виждания за решението на другарите му: „Това беше заповед – помогни на страната си, която е семейството, което обичаш, братята и сестрите ти, приятелите, родният град – защити ги от врага“.

Сайто Шигемицу подкрепя професор Емико Тиъри относно ролята на императора: „Императорът никога не ни е изпращал, това беше измислица на вестниците. Съмнявам се, че някой е викал „Банзай“. Шигемицу впоследствие е зачислен към отбраната на главните острови и не участва в атаките.

Успоредно с атаките на „камикадзе“ се развива и сложен церемониал, който допълнително допринася за погрешното възприемане на тези летци. Преди излитането летците пият саке като символ на възмъжаването, най-често с тях са и висши офицери, семействата им и шинтоистки свещеник. Сред амулетите, които всеки от тях взема със себе си в самолета, са „хачимаки“ – бели превръзки за глава с изписани послания на тях, „сеннинбари“ – колан украсен с 1000 шева, направени от различни жени, както и „масукотто нингьо“ – кукли символизиращи някой близък.Често летците носят и самурайски мечове (б.а. Летците от флота нямат практика да носят мечове.), които са семейно наследство или са им дадени от висшестоящи. На път към мисията си, те често прелитат над връх Каймон в префектура Сацума и поглеждат назад към най-южната планина в Япония.

В заключение може да се каже, че митовете около феномена „камикадзе“ се зараждат и подхранват от обстоятелства, които нямат пряка връзка със „специалните сили“, както и заради твърде свободното тълкуване на редица явления в японското общество. Задълбоченият анализ на механизма около набора на пилоти, както и разказите на ветерани и очевидци на тези събития, разкрива един по-близък до историческата истина образ.

В никакъв случай не може да се твърди, че по това време в Япония е имало култ към смъртта или че пилотите са били фанатици. Всеки е приемал задачата си различно, воден от различни мотиви и не може да се докаже, че са имали по-различно отношение към живота, смъртта, дълга към родината и семейството от всеки друг през този исторически период. Всеки е приемал тези абстрактни понятия по свой начин, но няма как да не се вземе предвид, че явлението „камикадзе“ се появява в условията на война, когато манипулирането на информацията, индоктринизацията и пропагандата са непреодолим фактор в живота на всеки човек, който оказва влияние върху поведението му. Целта на този доклад не е да омаловажи или отрече личния подвиг на тези хора без значение как попадат в смъртоносния капан на войната, а да пресее фактите от мита, който за съжаление днес е много по-разпространен.


Тагове:   битка,   Япония,   ВСВ,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Очаквах това да прочета, djosef. С ...
05.08.2020 21:52
Очаквах това да прочета, djosef. С удоволствие поставям +.
Поздрави!
цитирай
2. drjosef - Здравей barin.
06.08.2020 17:03
Голямо БЛАГОДАРЯ.И се надявам и за напред да си останем приятели.УСПЕХ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: drjosef
Категория: Лични дневници
Прочетен: 21158
Постинги: 18
Коментари: 20
Гласове: 85
Архив