На 11 ноември светът отбелязва историческа дата — сто и две години от края на Първата световна война.( на снимката.

Особено важни за нас са основните повратни моменти от втория акт на тази небивала в историята на човечеството световна военно-политическа катастрофа.И до днес няма напълно ясен и достатъчно убедителен отговор на въпроса за причините, поради които ръководството на Третия райх отказва да нахлуе на британските острови и да покори Англия.

А Британия уж била най-злият враг на Германия в периода на първата и като най-зъл враг, от немска гледна точка, заслужавала възмездие.

Аналогично на това, което застигнало Франция.

Но това не се случило. Германската операция «Морски лъв» за завземането на британските градове, която уж се подготвяла от Хитлер, била отменена, по причини, които и до днес са абсолютно неясни.

Най-разпространената и активно подкрепяна от съвременните СМИ версия се свижда до това, че от военна гледна точка нацистите нямали шансове да завземат мъгливия Албион.

ВВС на Британия била велика, видите ли, затова Хитлер се отказал…

Тази бодра англосаксонска версия започва да се посипва като пепел при по-внимателно запознаване с реалните исторически факти.

По-долу ще изложим съображения и факти, които в прав текст посочват, че немското нахлуване в Англия, ако беше осъществено, имаше твърде високи шансове да постигне целите си.

Периодът е лятото на 1940 г. Веднага след разгрома на Франция. Абсолютно благоприятно време във всички отношения за атака на британското крайбрежие.
През юни 1940 година на Британските острови отсъствали сухопътни войски като организирана и достатъчно въоръжена и боеспособна сила. Деморализираната тълпа войници, избягали от Франция, не ставали за война. За формирането на пълноценна армия на англичаните им трябвали, при това с масираната подкрепа на САЩ, точно 4 години.
Съотношенията на силите в морето. Първо, да не се греши и да не се бърка с британския флот, разхвърлян по целия свят, с т.нар. «флот на метрополиите». Интересува ни в дадения случай само вторият. Първия е извън играта, защото е твърде далеко. Известното числено превъзходство на флота на метрополиите над германския напълно изчезвало в резултат на почти двойното превъзходство на германските подводни сили в театъра на бойните действия. Към средата на 1940 година съотношението било 80 към 35 броя.
В случай на опит на британския флот да попречи на немския десант на острова, това можело да завърши с неговия безпощаден разгром, защото бойните действия щели да се извършват близо до окупираната от противника крайбрежна Европа, натъпкана с немски авиобази.

Освен това, британският флот, ако той се опитал да прегради Ла Манша, още на подходите към него щял да срещне германския надводен флот, който щял да му окаже твърде сериозно противодействие.

Показателен е пробивът през Ла Манша на Германия на крупното съединение на германския надводен флот през февруари 1942 година в състава на два линкорна, един тежък крайцер и шест есминци. Прехваленият британски флот, дори в разгара на войната, не бил в състояние да предотврати този пробив направо под собствени си нос.

А през 1940 година бринтанските надводни кораби биха били вероятно разстреляни в упор от немските подводници.

Следва да подчертаем, че силите на отбраната на британския флот против подводниците на немците по онова време били манимални. Те нямали никакви шансове да неутрализират германските суперподводници в случай на тяхната масирана употреба.

Положението на англичаните в морето било толкова отчайващо, че през септември 1940 година те били принудени да поискат от САЩ 50 стари есминци от времето на Първата световна война за борба с немските подводници в замяна на свои задморски военни бази!!!

Нещо повече, немските подводници в този период на войната напълно успешно се справяли с британския флот дори в бой очи в очи, образно казано.

Широко известен е пробивът на подводницата У-26 непосредствено в главната база на британски флот Скап-Флоу през ноември 1939 година, където тя потопила ланкора «Ройял Оук», след което успешно се върнала у дома си.

4. Немската авиация можела да нанесе ефективен удар по британския флот, защото континентална Европа била окупирана от немците, а летищата били в крайбрежните райони.

Луфтвафе би решил без никакви проблеми бомбардирането на големите бойни кораби на Британия.

След година японските летци доказали високата ефективност на въздушните удари по крупните кораби на британския флот, тогава те изпратили на дъното британския линкор «Принц Уелски» и линейния крайцер «Рипалс», независимо от тяхната пълна готовност да отблъснат въздушната атака, за разлика от американците, които проспаха нападението над Пърл Харбър.5. Обстановката във въздуха. Т.нар. въздушна «битка за Англия», в която англичаните постигнали някакви успехи, в дадения случай не е показател. Там немските изтребители били прикривани от малко бомбардировачи, действали на малка далечина и затова били недостатъчни. Прикриването на немския десант пред Ла Манша би бил съвсем друг формат на бойните действия. Изключително благоприятен за използването на всички видове ВВС на Германия. И преди всичко на изтребители. За въздушното прикриване на десантната операция тези сили стигали напълно.

Британия нямала сили да унищожи силите на морски десант.

Както по-горе казахме, Англия тогава няма боеспособна сухопътна армия, британските ВВС (летища и системата на РЛС) биха били много бързо парализирани от действията на немските въздушно-десантни войски.

Последните доказали своята висока ефективност по време на операциите срещу Белгия и Холандия.

А впоследствие при завземането на Крит. Критската операция през 1941 година, когато немските парашутисти действали срещу добре укрепилите се на острова англичани и в резултат победили разгромяващо, макар и доста кърваво, е всъщност миниатюрен модел на това, което очаквало британските острови в случай на германско нахлуване.

При това атаката над Крит била в известен смисъл даже по-тежка операция от гледна точка на съотношение на силите и особеностите на морския театър на военните действия, отколкото скокът през тесния пролив в Англия.6. Морално-политическо състояние. Британия в онзи момент била напълно деморализирана във връзка с разгрома на Франция. Германските войски били окрилени от великите победи, от завоюването практически на цяла Европа и били готови да поставят победната точка на британска земя. И макар британците и до днес да твърдят, че щели да покажат на немците къде зимуват раците, няма исторически факти на немски десант на британските острови.

След като немците през юни 1940 година завземат британските острови Джърси и Хернси около крайбрежието на Нормандия, с достатъчно малобройно британско население, гордите брити не само не оказали никаква съпротива на агресорите, но и напълно спокойно си живели с тях точно 4 години. Даже местната британска полиция продължила да изпълнява своите привични функции практически заедно с гестапо.