Цялата стая представлявала произведение на изкуството и една от най-големите творби от скъпоценности, създавани някога. Тонове (буквално) от висококачествен кехлибар, обсипан с диаманти, смарагди, нефрит, оникс и рубини украсявали стените на летния дворец на Екатерина Велика в Русия. Царете, които управлявали преди и след нея, безкрайно ценели този уникален скъпоценен спектакъл.
В продължение на повече от 50 години Кехлибарената стая, както станала известна, смайвала щастливците, които попадали в нея. Но тогава, по време на германската окупация в Русия през 1942 година, нацистите посетили двореца. Те, подобно на мнозина, били пленени от красотата на Кехлибарената стая. Толкова пленени, че решили да я откраднат. Оправданието им било, че стаята е част от германската култура. Те вярвали, че имат право да я притежават. Или поне Хитлер им казвал така.
През 1701 година германският скулптор и архитект Андреас Шлютер проектирал Кехлибарената стая за краля на Прусия Фридрих І. След смъртта му стаята преминала в ръцете на неговия син крал Фридрих Вилхелм, който няколко години по-късно я подарил на руския цар Петър Велики. Петър получил кехлибарените панели, опаковани в 18 сандъка, и ги изпратил в Санкт Петербург.
Там сандъците останали неотворени приблизително 24 години, докато тогава царуващата Екатерина Велика не разпоредила Кехлибарената стая да бъде монтирана в нейния зимен дворец. Тя стояла там 15 години и после била преместена в царския летен дом в Царское село. Кехлибарената стая била сглобена и останала там още 171 години.
През 1941 година нацистите окупирали Русия и плячкосали многобройните музеи, синагоги, църкви и домове в страната, задигайки произведения на изкуството, религиозни артефакти и лична собственост. Дворецът в Санкт Петербург бил ограбен, както и този в Царское село (тогава вече град Пушкин). Точно там нацистите открили Кехлибарената стая, която представлявала специален интерес за Хитлер.
Нацистите разглобили и опаковали разкошната стая в 27 сандъка, заедно с други ценности от двореца. Съдържанието било натоварено на влак, пътуващ за Кьонигсберг (днес град Калининград), където стаята била сглобена и изложена в Замъка Кьонигсберг. Тя останала там приблизително 4 години.
През януари 1945 година въздушно нападение на британците принудило немците да разглобят Кехлибарената стая и да я съхранят на по-сигурно място. Мястото остава неизвестно. Всъщност, сандъците, пазещи Кехлибарената стая, не са видени никога повече. Някои вярват, че те са били скрити в замъка и са унищожени, когато той изгорял, а други смятат, че стаята е заровена в една сребърна мина. Истината все още е загадка.
Макар Кехлибарената стая да е едно от най-великите липсващи съкровища, тя не е единствена. През Втората световна война изчезват безброй предмети, включително и някои от най-ценните съкровища и произведения на изкуството в Европа. Смята се, че нацистите са откраднали голяма част от тези скъпоценности, като много от тях са продадени. Някои творби пък били унищожавани веднага, тъй като не били достатъчно „германски“.
Нацистите повели кампания, чрез която се опитали да дестабилизират нонконформистките култури, особено евреите, като измислили серия от закони, които им позволявали да оправдаят и регулират законната конфискация на културна и лична собственост. Кампанията е една от многото стъпки, водещи до окончателното решение – унищожаването на еврейската култура. Всичко започнало с регулирането и масовата конфискация на изкуства от германските държавни колекции. Но конфискацията на културна собственост бързо се разпростряла из европейските страни, които попаднали под нацистка окупация.
Това отнемане на произведения на изкуството е безпрецедентно, тъй като никога преди творби не са били местени в подобен мащаб. Освен това, за първи път в историята, нацистите се обърнали към помощта на специалисти по изкуствата, чието задължение било да снабдяват и запазват движимите творби. Този процес започнал много преди Втората световна война и щял да има много последствия в идните години.
Конфискация на „изродено“ изкуствоВ момента, в който станал канцлер на Германия през 1933 година, Хитлер организирал конфискацията на държавната културна собственост. Неговата цел била да създаде чиста германска култура като премахне напълно онова, което наричал „изродено“ изкуство и го замени с германски творби. В началото натоварените с извършването на конфискации служители не били наясно кое точно да считат за морално и културно приемливо.
Първоначално всякакви модерни или недовършени произведения на изкуството под формата на музика, книги, архитектура, скулптури и картини трябвало да бъдат считани за дегенерирали. По-късно критериите се разширили до личната собственост, което включвало всяка творба, създадена от евреи или комунисти. Но дефиницията на „изродеността“ в крайна сметка обхванала всяко произведение, което не покривало нацисткия идеал. Цялото изкуство, което Хитлер обявявал за неуместно и морално грешно, било конфискувано.
Освен това, за да бъде предотвратено бъдещо създаване на изродено изкуство, художниците, композиторите, писателите и търговците на произведения на изкуството били подложени на строги проверки и регулации от страна на нацистките организации. Онези, които не се съобразявали с нацисткия идеал, били лишавани от работа, отказвал им се достъп до материали, унижавали ги публично и често ги арестували. В резултат на това много творци напуснали Германия в търсене на свобода на изразяване.
Първата нацистка кампания, която предприема опит за контролиране на културната собственост, започнала през 1937 година. Нацистите организирали изложба, на която изложили на показ онова, което считали за неприемливо изкуство. Неуместните творби нарочно били подредени по небрежен и разхвърлян начин. Според книгата на Лин Никълъс „Изнасилването на Европа“, картините висели лошо окачени, често без рамки и с етикети с цени от периода с най-висока инфлация след Депресията. Освен това по стените около картините и скулпторите били написани груби политически и морални коментари.
„Изродената“ изложба привлякла приблизително три милиона посетители. Те разглеждали творбите на художници като Пикасо, Матис и Шагал. Макар мнозина да дошли да видят изложбата, за да разберат какво се счита за неуместно, вероятно много повече са я посетили, за да се насладят на любимите си творби за последен път.
Недалеч от „лошата“ изложба се намирал Музеят за германско изкуство, в който били изложени по-уместните и чисти произведения. Посетителите имали шанса да видят творбите на такива германски величия като Дюрер, Кранах и Холбайн, лични фаворити на Хитлер. Изложбата отворила врати с пищна церемония и парад по улиците, в чест на германското изкуство и култура. Но, въпреки празничната атмосфера заобикаляща музея, изложбата привлякла значително по-малко хора от „лошия“ си конкурент.
През следващата година нацистите концентрирали усилията си към абсолютно пречистване на останалата част от страната. Организирани били комисии по конфискациите, чиято работа била да изпразнят музеите от неприемливите творби, да ги съберат на едно място и да ги преместят в най-различни складове из цялата страна. Всичко на всичко били конфискувани приблизително 16 000 колекции. Германските музеи били обявени за пречистени.
Творбите, изпратени по складовете, били откраднати, продадени или заменени с германски произведения. Останалото неизползвано изкуство било унищожено в огромни клади, запалени от пожарните команди. Германия не била единствената страна, която решила да изчисти „изроденото“ изкуство.
През март 1938 година Хитлер превел германската армия през границата с родната му Австрия. Почти незабавно след анексирането на Австрия, известно като Аншлус, започнал ловът на „лошо“ изкуство. Този път нацистите проявили особен интерес към притежаваните от евреи творби. Те били конфискувани не само от музеите, но и от домовете и магазините на евреите.
В резултат на това много австрийски евреи напуснали страната, а други се самоубили в отчаянието си. Останалите били унижавани публично, лишавани от работа, малтретирани физически, огрбвани от имуществото си и често убивани. Творбите, иззети от евреите, били струпани в складове, за да бъдат използвани по-късно, продадени или унищожени. Много ценни за Райха произведения били складирани в град Линц, който Хитлер наричал свое родно място, или в Берлин.
Евакуация и защитаОсъзнавайки, че подобна съдба чака и тях, европейските страни се приготвили за най-лошото. Хиляди музеи, художествени галерии, търговци, собственици на частни колекции, църкви и синагоги събрали най-ценните си творби и ги скрили. Стотици хиляди хора работели неуморно, понякога с месеци, за да опаковат и подготвят скъпоценните произведения за евакуация.
Безброй предмети били разпръснати из цяла Европа и по света. Много от изкуството на Франция, включително и прочутата „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи, „Робите“ на Микеланджело и статуята на Венера Милоска били складирани в замъците в западната и източна част на страната. Британия евакуирала много от своите културни съкровища в кариерите в Уелс, както и в различни музеи в Съединените Щати и Канада. В Холандия някои от музеите натоварили своите най-ценни творби в шлепове и ги изпратили на север по каналите и в бункери по цялата страна. Всяка държава разполагала с тайно местенце за своите съкровища. Въпреки това, много от скривалищата не останали тайна за дълго.
След окупацията на Австрия Полша имала много малко време да се приготви за нахлуването на германската армия, което се случило през септември 1939 година. Веднага след пристигането си нацистите подели незабавна кампания за унищожение. Голяма част от армията насочила усилията си към задържането на евреи и други политически дисиденти, в разрушаването на паметници, произведения на изкуството, сгради и всеки и всичко, което се сметнело за посредствено и безполезно.
Но други по-малки организирани подразделения на армията се фокусирали главно към конфискуването на произведения на изкуството, съкровища и лична собственост. Чрез това систематично ограбване Херман Гьоринг се сдобива със значителни културни придобивки. Само във Варшава били конфискувани общо 13 512 картини и 1 379 скулптури, заедно с десетки хиляди други предмети. Сред ограбените, загубени или унищожени произведения е прочутата картина „Портрет на един млад мъж“ от Рафаел, както и безброй книги и редки ръкописи, които били изгорени, когато нацистите подпалили библиотеката „Красински“ във Варшава.
Мащабните грабежи се случвали не само в Австрия и Полша, а в много други европейски страни, завладени от нацистите. През следващите години Холандия, Люксембург, Белгия, Франция и Италия, както и много други, били окупирани от вражеските сили и лишени от културните си артефакти. Много от тях никога не са възстановени.
Имането на ХитлерОперациите по конфискация били методично планирани и изпълнени от най-различни нацистки организации. Сред най-известните от тях са Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg (ERR) – специален отряд, предвождан от водещия идеолог на Хитлер Алфред Розенберг; Sonderauftrag; Kunstschutz, която се занимавала с опазването на произведения на изкуството; и организацията Ahnenerbe, която се фокусирала основно върху древни артефакти. Тези агенции водели напълно различна политика в Източна и Западна Европа. На изток всеки предмет, който не бил от германски произход, бил унищожаван. А на запад конфискуваните „нечисти“ творби често се прибирали на склад.
Хитлер обмислял какво да прави с огромните съкровища и изкуства, които се трупали в складовете му. Той наредил всеки конфискуван предмет да бъде описван и понякога сниман, така че да може сам да прецени кои от тях са подходящи. Предметите, които харесвал, се оставяли настрана за колекцията в Линц. Хитлер вярвал в запазването на произведенията, които отговаряли на неговите принципи и вкусове.
