12 септември 1857 г. По време на щорм в Атлантика на около 160 мили източно от нос Хатерас потъва американският колесен параход Central America, отнемайки живота на 425 човека. Повечето пасажери се завръщат от Калифорния. Забогатели в страната на „златната треска”, те превозват съкровищата си вкъщи. Корабът, под командването на Уилям Люис Херндон, е буквално догоре натоварен със злато (10 тона) – самородно, на кюлчета, монети, златен пясък и е първият кораб, потънал с ценен товар по време на калифорнийската „треска за злато”.
В края на 80-те години на ХХ век подводна експедиция открива останките на кораба, а част от златото на стойност $ 100 млн. е извадено на повърхността.12 септември 1869 г. На кораловия риф Шаб Абу Нухас край остров Шадван в Червено море претърпява корабокрушение британският товаропътнически кораб Carnatic, собственост на компанията „P&O”.
След сблъсъка корабът остава здраво на скалите, но скоро след това се пречупва на две. На борда му се намират повече от 230 човека и членове на екипажа под командването на капитан П. Б. Джонс. 31 от тях са отнесени от отломките на рухналите в морето мачти. Останалите успяват да прехвърлят спасителните лодки през рифа и да подпалят няколко бали памук от товара. Пламъците привличат вниманието на преминаващия наблизо параход „Sumatra” на същата компания, който качва корабокрушенците на борда си.
„Карнатик” остава доста време неподвижен върху кораловия риф. Скоро застрахователната компания „Lloyd’s” организира спасителна операция, тъй като освен другия товар, параходът превозва злато на тогавашна стойност 40 000 фунта стерлинги (днес се изчислява на над 1 000 000). Експедицията е водена от капитан Хенри Гранд. В състава й влизат и двама опитни водолази. Именно на „Карнатик” е използвана нова технология за потапяне с шлем.
Гмуркането до кораба и помещенията, където се съхранява златото, е трудно и опасно. Обаче през октомври 1869 г. един от водолазите, Стивън Сефъри, успява да достигне до ценния товар и да извади на повърхността на водата първия сандък със злато. Общо изваденото злато се оценява на 32 000 фунта.
В течение на няколко месеца „Карнатик” остава на рифа, но през март 1870 г. корабът се приплъзва в морските дълбини, като окончателно се разпада. Днес останките му са популярна дестинация за любителите на подводни приключения.
Интересен факт е, че в романа на Жул Верн „Около света за 80 дни” главният герой Филиас Фог има намерение да плава от Хонконг до Йокохама именно с кораб наречен „Карнатик”, но го изпуска. Обаче неговият слуга Паспарту успява да го хване12 септември 1942 г. Германската подводница U-156 (IX C) с командир капитенлойтнант Вернер Хартенщайн (Werner Hartenstein) открива и торпилира край бреговете на Екваториална Африка големия британски транспорт Laconia. Неочаквано германците установяват, че на борда на потъващия кораб, освен англичани, се намират и около 1800 италианци, пленени край Ел-Аламейн. U-156 изплава и уведомявайки по радиото командващия подводните сили адмирал Дьониц, започва да прибира хората от водата. Хартенщайн качва на борда на подводницата си почти 400 човека и взимайки на буксир препълнените спасителни лодки, поема към най-близкото пристанище. Подводницата предава на всички честоти съобщения с открит текст за гибелта на кораба с много хора, и че на нейния борд се намират стотици спасени, в това число жени и деца. Над палубата дори е разпънат четириметров флаг на Червения кръст. Но на 16 септември американски бомбардировач B-24 „Liberator”, чийто пилот не успява да види върволицата от лодки, хвърля по подводницата бомби. Те не улучват U-156, а се взривяват право сред крещящите от ужас беззащитни хора. Хартенщайн заповядва да се разкачат лодките и бързо се потапя, избягвайки от бомбите. На следващия ден побеснелият Дьониц подписва така наречената „Заповед Лакония” (Laconia-Befehl), категорично забраняваща на подводниците да спасяват хора от потопените кораби.
Впоследствие тази заповед се превръща в едно от главните обвинения срещу Дьониц на Нюрнбергския процес.12 септември 1946 г. Американския товарен параход Helena Modjeska, тип „Либърти”, идвайки от Дил на път за Бремерхафен, засяда в южната част на плитчините Гудуин. След четири дни, когато осем буксира започват да изтеглят кораба от лапите на пясъците, в корпуса му се образува пукнатина и скоро той се пречупва на две. Товарът, потънал с кораба струвал по тогавашния курс 750 000 фунта стерлинги. От страх от отговорност капитанът се застрелва.12 септември 1966 г. Екипаж на Параходство БМФ приема закупения от ДТП „Балкантранс” параход „Алгит”.
Корабът е построен през 1924 г. в корабостроителницата „Helsingшrs Jernskips og Maskinbyggeri A/S” в Елсинор, Дания, по поръчка на шведската компания „Rederi AB Svea”. Дължината му е 79.40 метра, ширината – 11,30 метра, газенето – 4,40 метра. Бруторегистър тонажът на кораба възлиза на 1240 тона, а дедуейтът на 1900 тона. Задвижва се от парна машина, която му придава скорост от 10 възла.
Докато стане български корабът плава за няколко компании и сменя няколко имена. Под името „Hugin” плава до 1962 г. След това е продаден на гръцката компания „Athanassiasdes & F. Georgopoules” и плава под името „Nissos Skiathos”. През 1963 е продаден на „Athanassiades” и плава под името „Panaghia A”. През 1965 г. е продаден на „Knorring” и плава под името „Theomitor”.
Под български флаг „Алгит” плава до 1970 г. Бракуван е в Ла Специя, Италия.12 септември 2006 г. Във Варна умира Стоян Паунов (Чико).
Стоян Паунов Пенев е роден на 5 февруари 1934 г. във Варна. След завършването на Втора мъжка гимназия започва работа на Водолетище „Чайка”. През 1952 г. е приет за курсант във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Завършва специалността „Корабоводене” и започва работа в Параходство БМФ. Преминава през всички длъжности от палубен моряк до капитан далечно плаване. От 1965 г. е заместник-директор на Пристанище Варна, а от 1968 г. е назначен за директор на порта.
В началото на 1975 г. заминава на задгранична работа като експерт към Секретариата на СИВ в Москва. Завръща се на 25 септември 1980 г. и е назначен като главен специалист на звено „Координация и оперативно съгласуване” към Централното управление на СО „Воден транспорт”.
От 12 февруари 1990 г. до 5 февруари 1997 г. е отново директор на Пристанище Варна, от която длъжност излиза в пенсия.